Политиката проваля британските университети
Рядък е политик, който поема комплициран проблем, който предлага дребен електорален дял тъкмо преди избори, които чакат да изгубят. Тази действителност тревожи стратезите на лейбъристите, които се притесняват, че консерваторите прикриват редица проблеми в досието, обозначено като „ проблем на друга партия “. Един подобен отровен пакет е назряващата финансова рецесия във висшето обучение в Обединеното кралство.
Това, което прави това изключително тъжно, е, че великите университети са една от историите за триумф на Обединеното кралство. Световните ранглисти демонстрират, че Англия може да се похвали с повече високо оценени институции от останалата част от Европейски Съюз, взети дружно. Оксфорд, Кеймбридж и Империал се класират в топ 10. Още четири са в топ 50. Обединеното кралство от дълго време е водеща дестинация за интернационалните студенти и преподаватели.
И въпреки всичко университетите са изправени пред съществени провокации, обстановка, която не подпомагани от държавно управление, което не изпитва огромна обич към бранш, който упреква в отглеждане на антиконсервативни полезности. Торите настояват с известно съображение, че има прекалено много студенти, които постоянно посещават курсове с лимитирана икономическа стойност в региона на изкуствата и филантропичните науки, и че страната би трябвало да измести фокуса към професионалните умения.
Най-неотложна е задълбочаващата се финансова рецесия. Таксите за бакалавърско образование в Англия, лимитирани до 9 250 английски лири (9 000 английски лири в Уелс), се подкопават от инфлацията, до момента в който стипендиите за научни проучвания и преподаване понижават като % от прихода. Университетите в Обединеното кралство пресмятат, че £9250 ще костват £5800 до 2025-26 година Институциите Russell Group, занимаващи се с интензивни проучвания, настояват, че британските университети са създали междинна загуба от £2500 на локален студент предходната година. (Шотландия, с друг модел на финансиране, има също толкоз лимитирани бюджети.) Има дефицит на средства за следдипломни проучвания. Университетите също са подложени на спомагателен финансов напън във връзка с пенсионните заплащания.
Досега решението беше да се разчита на неограничените такси на интернационалните студенти. И въпреки всичко последните промени в имиграционните правила значат отвод на молби. Някои университети, като Йорк, дадоха отговор, като понижиха условията за влизане. Доклад на PwC за университетите в Обединеното кралство заключава, че университетите ще бъдат изправени пред недостиг, в случай че взривът в набирането на задгранични студенти спре.
Някои от провокациите би трябвало да паднат върху университетите. Няколко опитват с по-тясно съдействие в курсове и бек-офис функционалности. Някои се оплакват, че ще би трябвало да съкратят курсовете, само че университетите не би трябвало да бъдат освободени от стягане на коланите. Министрите частно упорстват, че са подготвени да видят банкрут даже на огромна институция.
Междувременно цената на непогасените студентски заеми се чака да доближи £460 милиарда доникъде на 2040-те години. Скорошните промени в разпоредбите за погашение усъвършенстваха вероятността за възобновяване на парите, само че 39 % от студентите към момента няма да изплатят заема си напълно.
Университетите в този момент водят усилена акция за опазване на тавана на таксата за образование от £9250 обвързван с показател, мотив, който има стопански смисъл, само че нито една от главните страни не е в въодушевление да одобри каквото и да е нарастване. Без към момента да споделя по какъв начин, лейбъристите дадоха обещание да понижат дълговата тежест върху висшистите без никакви спомагателни разноски за данъкоплатеца. Освен в случай че държавните управления от двата цвята не желаят доста да усилят общественото финансиране, което наподобява малко евентуално, няма лесни отговори. Но има някои явни въпроси, които би трябвало да зададете.
Трябва ли студентите да бъдат отстранени от статистиката за имиграцията, защото явно болшинство в последна сметка напуща Обединеното кралство? Имиграционните ястреби може да се разплачат, само че това може да облекчи политическия напън за лишаване на студентските визи. Въпреки че има несъмнени злоупотреби със студентската виза, има мощни причини против затрудняването на набирането на задгранични студенти, които са освен източник на приходи, само че и укрепват английската мека мощ.
Струва си да се запитаме дали актуалният студент системата за заеми в Англия работи. Студентите са изправени пред десетилетия дълг. Университетите към момента се усещат недофинансирани, само че е политически мъчно да се покачат таксите и държавното управление изплаща милиарди, които в никакъв случай няма да бъдат възобновени.
Министрите биха могли да покачат или отстранен горната граница на таксите от £9 250, с цел да основат същински пазар, само че това може да накара по-бедните фамилии да останат отвън елитните университети или курсовете, които водят до специалности с висок статус. Трябва ли страната просто да харчи повече за безплатни средства за курсове макар лимитираните обществени финанси? Ако е по този начин, би трябвало ли да управлява университетите какво да предложат?
Накрая и най-важното, дали целият модел към момента служи както на обществото, по този начин и на индивида, когато се появяват прекалено много висшисти със степени, които не им подсигуряват кариера, която биха могли да чакат в миналото? Трябва ли местата за студенти да бъдат понижени, сливанията да се предизвикват и повече студенти да бъдат ориентирани към други възможности, фокусирани върху работата? Те биха могли, както се предлага от един мозъчен концерн на торите, да погледнат към модела на стъпалата на Съединени американски щати или да поддържат първокласен бранш с по-високо централно финансиране, като останалото висше обучение се развива към професионални умения.
Може би, само че партиите вижте заплахите от ограничението на фантазията за университетско обучение. Очевидно не всеки лицей може да бъде международен победител; прекалено много може да оферират набор от курсове, вместо да специализират или да дават отговор на районните потребности.
Всеки въпрос повдига нежелани политически и публични въпроси. Но въпреки и двете страни да признават провокациите, те наподобява разчитат на институциите или просто на осмозата за решение.
Докато партиите гледат оттатък изборите, те би трябвало да помислят къде се надяват да видят висшето обучение след 10 години и да стартират да се питат по какъв начин да обезпечат бъдещето на едно от безспорните конкурентни преимущества на нацията.
>
